Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол. Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура. Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ¬ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец). През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римски пълководец завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и и общотракийско събрание. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, капители и корнизи. За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ¬ Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол. Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града. VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци. След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II, България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти. Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име ¬ Филибе. Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души. Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот. Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България. Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение. Тук е основан първият литературен читателски клуб. След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука. През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му. Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София и Източна Румелия със столица Пловдив. София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център. Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Тук се провежда Първият конгрес по стенография. Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града. През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика. В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.